!Помисли! Отгатни!

Сред момиче бяло

песенчица е запяло,

сякаш че звънче звъни:

“Идват пролетни дни!”

По ливади свещи горят,

слънце грее – не топи ги,

вятър вее – не гаси ги.

Нежна синя срамежливка

крие в храма мисли усмивка.

Със забрадка черно-бяла,

тя от юг е долетяла.

Дом гради си под стрехите

страница птица гласовита.

Дето стъпки, дето мине –

по ливади, по градини,

пръска шарени цветя.

Отгатни коя е тя?

Без игла и тънка свила,

бял факт е ушила

и прави красиви

круши, ябълки и сливи.

Младост, радост над света

е донесла …………

Чудна готвачка изкусна,

готви без огън, без печка,

а от храната й вкусна

хапват детенце и мечка.

Девойчице златопола

вода носи от три долара,

девойчица с очи вакли

брашно сбира от сто ракли,

ту изход, ту се връщам

питки меси в тъмна къща.

Рекох питка да модели,

тя ме бодна с остра сабя.

Зиме, сняг като натрупа,

спи в някоя храма,

а южнякът какво задуха,

тя опира си кожуха

и казва: „Най-напред

трябва да похапна мед! “

Има мекичък кафяв кожух,

лапи, нокти, остър слух,

от хралупите наднича,

че медеца най-обича.

То е топло, благодатно

и човек му е златно

милва до дечица,

всяка мъничка тревица,

всяко зрънце и се казва …..

Жълто цвете във небето

не увяхва ни за ден,

то в горите и в полето

гали всички, мен мен.

От едно огнище

цял свят се грее.

В блатото пристигнал гост –

дрезкрак и различен.

Замълчаха кекериците,

май си глътнаха езици.

Мислех, че е пъстро цвете

и протегнах си ръцете,

тозаша, затрептя

и виждам отлетя.

Лети в полето мома крилата:

с черни чорапки, с рокля на капки.

Ни оса е, ни пчела,

а си има сто жила.

Тихо, кротко си седи,

но докоснеш ли аз ти,

става нервна и свадлива

и жилата в теб забива.

Чакат ме,

викат ме,

ако дойда,

всички се крият.

Без мен

без мен не мога нивята,

без мен не може да гората.

Не ги ли намирам навреме,

там всички започнаха да дреме,

можете да гледате,

всяка бяга от мен и се крие.

От тъмно облачно над всички

се пръснаха безброй иглички,

небето за вас тиха

набързо те зашиха.